“Никой пророк не е приет в собственото си село; никой доктор не лекува тези, които го познават.“
а) версия:
Селото и познаните живеят в едно историческо съзнание, в едно съзнание на потекло с коляно и коляно но коляното. Те познават само идиота, на когото може без срам да му се присмива. “И спомняш ли си как искаше да рецитира едно стихотворение за младоженците. В разгара си успя само с един замах на ръката да обърне сватбената трапеза. Всички ястия отидоха за прасетата.“ Селото и околните села имат спомени по негов адрес и до днес, придружени все още от подигравки и ехиден смях.
Но никой от тях незабелязва, че смъртта не го целува повече, а те продължават да седят с нея на кафе.
б) версия:
Ако това, каквото е Живото си се представя като удавник, който се държи за сламката живот, сигурно е готово да се удави. Опастност няма. Живото не може да избира какво да е като живо преди да е живо. И като е като представата си живо, не може да избира какво да става или да не става с това живо.
Безусетността не може да избира какво да е като усетност - един добър човек, целунат от дявола и уважаван извън селото си или пък един лош човек, богословен от господа и измят от съгражданите си. Един божи човек не може да води конците така, че да остане божи човек без задни мисли. Те са споени с него. Един проклет човек не може да знае, кога ще стане по-свят от най-светия човек. Светото го съпровожда скришом, за това на преден план е проклетото за гледане.
Безусетността не може да избира преди да си се представи усетност като доктор или като пророк. Усетност не може да избира какво да е - нещо за ядване или нещо за повръщане.
Усетността не може да избира да е нещо за съблазняване или да е нещо за отвръщаване. Усетността не може да иска да става или да не става Безусетност, за да избегне селяните или да намери пациенти сред познатите си. Като е сън, е сън. Като е дълбоко спане, е дълбоко спане. Не може да се избира нито едното нито другото. Човекът никога няма да управлява това, каквото го управлява.
Няма време за Безусетност или за Усетност. Едната не върви с другата. Не са различни и пак няма нищо за правене или за неправене за привидната аз-съмност, която с удоволствие би се предложила да измени това, каквото не може да се измени - Безразличността. ...И ето азът пак хвана нещо, но дали е опашката на дявола или брадата на господ, не се знае.
в) версия:
В близкото пророкът е идиот
с едно сърце.
В далечното идиотът е пророк
със същото сърце.
