“Където има три божества, те са богове. Където има два или един, Аз съм с него.“
а) версия:
Троицата не е господ, но това, каквото е Троицата е Господ. Трима богове не е това, каквото са богове. Но това, каквото са трима богове е това, каквото е Пълноцеността на боговете. Съществеността на господ и на троицата не е различна. Тя не се чувствува, защото няма кой да е в повече или в по-малко от Абсолютността, за да прави разлика или прилика спрямо абсолютността.
За осъществяването на съществуването са необходими същевременно трите състояния на аз-представата. Затова съществуването е абсолютно, непрекъснато осъществено, без намесата на едно аз, което се смята за повечето на всичкото.
Там където има едно или две състояния, третото не липса. Иначе не може да е каквото е. И като първото и второто са едно, третото е първото и последното. Без второ няма първо. Е, каквото е.
б) версия:
Представата е, че това, каквото е Господ си се представя като господ. И където има идеята за господ, има и много богове. За всяка нужда ето ти и един бог се появил, който да ми оправя обърканото срано. Дори всеки ден стана на ‘деня на‘... Има ден на бог-бащата, ден на бог-котката, ден на бог-дървото, ден на лъжата, ден на мира итн. и всички са и потенциални дни но война. Без нея не може да има мир. Тоест не по-добър от войната.
Това, каквото е Господ, е винаги с представата си за господ, но той не е в тази представа, забъркан като сол в ястие. Дори в дълбокия сън, където е само това, каквото е, без да има представа от това, каквото е, остава най-малкото, което е по-малко от най-малката представа за господ. Това, каквото е Господ - е - макар че не си се знае дали е или не е. Той е.
Господ не може да се знае нито да знае дали си се не знае. Без усет няма знание или незнание, но е З н а н и е, за да има усет за знание и за незнание. Това ‘Знание за знание и за незнание‘ е ‘цялостта‘ на това, каквото е. Не се събира, не се дели нито от самосебе си нито от нещо, дошло отвън него.
Като усет представата съзнание търси утеха, че е. То е възможно, но не е. Това, каквото е Съзнание Е, но представата за съзнание е бегло явление във време. Това е представата за тъмнината на делението.
Но като няма в действителност време, представата за съзнание е действителна. Тя е н е п р е к ъ с н а т а по природа. Иначе не би могло да е каквото Е. Това, каквото е Съзнание не може нито да се търси нито да се намира, защото Е. В него нито се влиза с взлом нито се излиза с бягане.
Никога една победена усетна съмност не е излизала на пръсти от това, каквото е Съзнание, защото никога тя не е влизала за борба на сенки със Съзнанието.
Това, каквото е Съзнание седи със самото себе си на седянка та дори то да се вижда като Вселената на Вселената в разговор със звезди и планети, или да се не вижда като черната дупка на черната дупка и да мълчи. Извън това каквото е Съзнание няма друго нещо. Природата на познати му и непознати му форми са само това, каквото е Съзнание.
Както всяка форма така и хора са едно п р и в и д н о усетно ‘преживяване‘ на това, каквото е Съзнание, но никога хора не са съществували, за да има съзнание та камо ли то да се притежава от някой незнаещ умник.
Не може паралелно до това каквото е Съмността, да съществува привидна съмност макар че има усет за съмност, защото е това, каквото е Съмността. Така, че представата аз-съмност не може да излезне по смъртно оттам, от където по рождение не е влизала.
в) версия:
Посред път се не спира.
На път се не остава...
Исус е бездомник и дом.
Където един, там двама.
От единя двамица е той.
Исус е края на началото.
Каквото тече
нито се точи
нито се излива. ©
