“Ще ви избера, един от хиляда, и двама от десет хиляди, и те ще стоят като един единствен.“
а) версия:
Там където е един ‘аз съм‘ могат да са хиляда, които не знаят повече, че са хиляди. Само знание е, защото хилядата са отсъствуващи като един или като хиляди. Като вниманието се обърне пак към света, ето ги и хилядата незнаещи да разказват как са били само едно слято в блаженното изпитание на космическо съзнание.
Това, каквото е съзнанието няма нито количества нито качества. Съзнанието няма място или време. Абсолютността е абсолютност, независима от определения и условия на място и време. Така че дали е съзнание като 6,7 милиарди глави или само като една глава или пък като цялата Вселена, няма никакво значение за съзнанието. То стои за самото себе си като едно единствено съзнание, незнаейки дали е или не.
Разликите и степените на историческото съзнание не мени нищо на качество и количество на номиналното съзнание. Историческото съзнание е точно така непрекъснато както е непрекъснато номиналното съзнание. Така че няма две съзнания, където не е дори едно съзнание. Говори се за съзнание, но това, каквото е Съзнание, не казва какво е, каквото е.
б) версия:
Това, каквото е Съзнание не може да се знае от самосебе си или от някой усетен аз. Привидната представа за съзнание не се брои по бройки. То може да е като безбройни форми, които непрекъснато се менят, но това, каквото е формата остава форма. Съзнание е на всякъде не зависимо дали то е като едно или милиони или трилиони или Вселената или Вселената на Вселената. Представа съзнание не мени с нищо това, каквото си представя да е съзнание като нещо малко или огромно. Като няма разлика в привидната разлика на това, което става живо и на това, каквото е Живота, се губи никога несъществуващото значение на един ‘аз съм човек, който върти земното къбло и Вселената около себе си‘.
