... Му казахя: “Покажи ни мястото, където си Ти, от както е необходимо да го търсим.“ Той им каза: “Който има уши нека чуе. Има светлина в човек на светлината, и той (или “тя“) осветява целия свят. Ако той (или “тя“) не свети, ще е тъмнина.“
а) версия:
Разумът не иска и да знае, че би могло да има едно място където той не би могъл да е. Контролирането му би се разбъркало. Иска да знае кой къде е, за да контролира както му на него допада.
Но как да се контролира нещо, което няма нито време нито място? Това е смъртта за разума. Той не може да е навсякъде и никъде. На него му трябват граници. Иначе се губи в безкрайността на нещо, което не може да познава и това нещо го унищожава. Без разум е само абсолютност на това, каквото е разума.
Това, каквото е Светлината не свети. Като абсолютно е само светлина, светлината не може да знае, че свети или че топли или че гори или че се движи бързо, понеже не може да се наблюдава.
Ако тя би се наблюдавала от нещо, извън това, каквотоо е Светлината, тогава би могла да се види като светило или като нещо друго. Но това би било само определението от наблюдението на нещо, което не е светлина. И наблюдаващото светлината, би описвало на светлината как тя изглежда, но описващото не би могло само от наблюдение да знае какво точно е това светлина.
Това, каквото е Светлина, иска да се опознае и като няма друга светлина с която тя би обминила опит за това каквото е светлината, тя си представя привидно какво е светлина. Представената светлина е първото състояние на ‘аз‘. Светлината си представя да е формата светлина. Формата светлина е представата на светлината за светлина. Човекът е представата на светлината за светлина.
В представата на светлината ‘човекът е светлина‘. Дали има светлина или тъмнина в човека зависи от това дали той е разбрал, че не е това, което си представя да е - приятел на смъртта. За това трябват уши.
Който разпознава, че светлината не мре, той е Светлина. И с това не е повече въпрос дали е светлина или тъмнина, на светяща или искряща или пламтяща или бледа или слаба светлина. За това не трябват нито уши нито очи. Това, каквото е Светлината е само Е.
б) версия:
Привидно като че ли е важно на това, каквото привидно си представя да е ‘аз‘ казващ човек, започващ като светлина, да разпознае, че не е представата си ‘аз, говорещ човек‘, а това, каквото е самата Светлина.
Да го разпозная или да не го разпозная, оставам това, каквото е Светлината - Абсолютна Тъмнина, Абсолютен Покой. На това, каквото е Светлината не и трябва да си свети, за да е остане светлина. Именно защото е светлина, не свети на себе си, а свети като представа за светлина и пак това, каквото е Светлината остава в тъмнина за представата светлина и представата светлина остава в тъмнина за това, каквото е Светлината.
Каквото не е различно, не може да се разпознае то самото или да се разпознае от нещо, което не съществува като различно от различното. Макар, че Абсолютността не се усеща, е само Абсолютност въпреки, че има усетно преживяване на бройност от един аз, който не е дошъл, за да си отиде.
Това, каквото е Живота, не може да се вади нито от самосебе си нито да се вади нещо от него через един аз, който би трябвало да дойде извън него. И лисицата не си вади черъвца, за да преживее чакането в дупката. Животът не чака Живота. Той не чака да се живее от един аз, за да остане това, каквото е - Живот.
в) версия:
Живот Е Живот.
Той не дебне живот,
за да остане това,
каквото Е ЖИВОТ. ©
