“Ако не постите (като привет към) от света, няма да намерите Царството. Ако не спазвате Съботата като Събота, няма да видите Бащата.“
а) версия:
Действителността не се намира ей така на улицата. Тя не се намира като награда за упоритото ми търсене или понеже съм бил особенно смирен и богосклонен. Действителността е пълноценна и пълноценно осъществена. Няма нито Действителност нито осъществяване на действителността. Всичко е както е. На всякъде и никъде.
Никой не е изключен от нея, защото това, каквото е Действителността не е населена от спасени души или бегълци от ада. Няма жители за нея. Дори да предпочиташ да си жител с име и адрес в този свят, ти си само това каквото е Действителността без име и адрес.
За да прозрея, че никога нищо не мога да направя за намирането на Действителността, защото съм самата Действителност, че никога няма да мога да изменя нещо или нищо на това каквото съм, трябва да постя от мене и от света. И това е една представа, която не ми отнема това, каквото не мога да не съм.
Всичко, каквото мисля да мога да осъществя и изменя и подобря на това, каквото съм аз - Действителността - е празна представа, която остава заедно с мен в прегръдката на смъртта. Трябва да постя от бремето на заблудата ми, че съм това, което е заблудата за начало и край. Ако успея, зная, че непринадлежа на смъртта и оставам това, каквото не мога да не съм - Действителността.
Ако не успея, няма да зная, че не принадлежа на смъртта и въпреки това оставам това, каквото съм - Действителността. И бремето на заблудата тежи и тежи в ежедневието на страданието ми: “Ти си жертвата за смъртта.“
Съботата е симбол за духа, за пространството, за ‘аз съм‘, за знание. ‘Аз-бащата‘ трябва да има като партньор пространство, за да стане едно ‘духът-събота‘ или ‘аз съм‘. И без него не би било каквото е. ‘аз съм‘ е населено от ‘аз-бащата‘, затова може да стане ‘аз съм синът‘.
За да стигна от ‘аз съм синът‘ до ‘аз-бащата‘, съм задължен да мина през ‘духа-събота‘, през ‘аз съм‘. Важно е да спазвам съботата като събота иначе не може да е каквото е. На господ не може да се отнеме или добави нещо, иначе не би бил господ.
За да се стигне при кардиналната първа представа за съмност, трябва да се мине от две-те през едно-то. Всяка нощ ‘аз-бащата‘ се влива в царството на небесата, неоставайки след себе си телефонен номер. Това, каквото е той по същност е царството на небесата като ‘преди‘ е все още и ‘след това‘ е вече. Абсолютност на действителност. Абсолютност на осъществяване. Кой може да се намеси в началото ú, за да ú се търси края?
б) версия:
Още една самозаплаха от Съзнанието за съзнанието като човек. “Бъди още по-усърден. Не стига. Постарай се повече. Спазвай каквото те уча. За твоето блаженство го правя. Още една лъжица за Бащата, иначи няма да ти се появи.“
Аз самата вече въображение на това, каквото си въобразява, се опитвам да си въобразявам един господ, който би могъл да ми се появи. И този опит е само един в повече на това, каквото си въобразява, че само да е малко повече послушно, би могло да си се изрази на самото себе си - Бащата. Това, каквото е Бащата да спазва Бащата, за да си се появи на себе си - Бащата. Няма изход, защото не е имало вход.
Каквото е, има привидно нечеслими образи-представи, но е само това, каквото е. Като въображени форми, това каквото е съзнание не се разможава на повечета съзнания. В представата съзнание има бегли количества, но те нямат качество, защото са празни.
Това, каквото е Съзнание или Баща не се мени по качество нито по количество.
в) версия:
Будя се сутрин.
През духа минавам
от баща към син.
Заспивам вечер.
През духа минавам
от син към баща.
Без мен,
няма представа
за баща, дух, син. ©
