които ги кърмят. Той каза на учениците Си: “Тези деца, които ги кърмят, са като онези, които влизат в Царството.“ Те му казаха: “Тогава, като деца ли ще влезнем в Царството?“ Исус им каза: “Когато направите две-те едно, и когато направите вътрешното като външното, и външното като вътрешното, и горното като долното, и когато направите мъжкото и женското едно и също, така че мъжкото да не е мъжко нито женското женско; и когато оформите очи на мястото на око, и ръка на мястото на крак и подобие на мястото на подобие; тогава ще влезнете [в Царството].“
а) версия:
Остави да се кърмиш от това, каквото е, защото си това, каквото е. Кърмиш се от самия себе си без да се кърмиш. Няма извор за извора, който си. Няма майка за майката, която си.
И после дали го искаш или не го искаш, никой не те пита. Няма нищо за питане. Няма нищо за отговаряне. Никой не чака за отговор. Никой не чака да дойде на ред за кърмене. Дори да искаш да се кърмиш, не можеш да го искаш. И да не искаш, да не се кърмеш, не можеш да не го искаш. Няма изход от това, каквото не може да не е. Това е то Царството. ‘Ражда‘ усет, но не е усет.
Горе казанато е също една представа какво може да е Царството. Всяка представа е празна. Беглото остава празно. Останалото не се хваща макар че нито бяга нито спира. Пълно е от празнота и е празно от пълнота.
Абсолютността не пита какво е горе, какво долу, какво е вътре, какво вън, какво е мъжко какво женско, какво е ръка какво крак, за да е. Каквото и да правиш или да не правиш, осъществяването на твоята представа за сполучлив живот, не се изпълнява. Конците не теглиш ти. Ти си само куклата на конци. А този който ги тегли, не му е необходимо да тегли или да не тегли, за да е каквото е - ЖИВОТ.
Илюзията не ме напуска. Но аз мога да напусна илюзията да вярвам в илюзията.
б) версия:
Трябва да изпълня един списък от условия, за да имам все още надеждата да влезна в обещаното Царство. Трябва да стана пак като кърмаче, което отдавна съм бил(а). Трябва да факирствам и разместя частите на тялото. Трябва да се транстформирам в нещо, което би било достойно и годно да влезне в Царството-мечта, но такава каквато съм не стига за скока в това, каквото е Живот. Животът не скача в Живота!
В представата за Живот-Царство всичко е възможно за постигане, но лошото му е, че не трае така дълго, както аз си го желая или пък аз самата не трая така дълго, за да се наслаждавам на нетрайното ми пвсевдо постижение.
Каквито и усилия да положа за получаване на разрешение за приминаване от смъртния свят към Живота, няма да успея да постигна тази летва. Няма кой да ми разреши да се настаня в Живота. Животът не ме очаква. И дори да съм на възраст само на една секунда пак няма да е възможно да се върна там, от където не съм дошла.
Нужни са огромни усилия, за да запазя привидно самоизбрания ми статус на смъртно същество, но за това, каквото съм не е дори нужно да съм или да не съм.
За това, каквото е Животът-Царство няма нито документ за влизане нито ключ за отключване. Той не е хотелска стая за пренощуване. Не мога да се огледам и да кажа: Не ми харесва. Напускам го. Връщам се в моя сладък, смъртен свят.
Няма дори и една сричка на който и да е език за описване на това, каквото е.
в) версия:
Няма гласна,
няма съгласна,
няма сричка за теб.
Неописан, неизказан,
и винаги бленуван
до лудост оставаш, Живот. ©
