каза на Исус: “На кого приличат учениците Ти?“ Той каза: “Те са като деца, които са се заселили на поле, което не е тяхно.“ Когато собствениците на полето дойдат, те ще кажат: “Нека полето ни бъде отнова наше.“ Те (ще) се съблекат пред тях, за да бъде отнова тяхно полето (на собствениците) и да им го върнат (на собствениците).
Затова ви казвам, ако собственикът на една къща знае, че идва крадец, ще започне бдението си преди той да дойде и няма да го пусне в къщата си, и да изнесе неговите неща от владението му. Тогава вие бъдете нащрек срещу света. Въоръжете се с голяма сила, за да не би разбойниците да намерят пътя да дойдат при вас, защото неприятностите, които очаквате (сигурно) ще се осъществят. Нека между вас да има разумен човек.
Когато зърното узря, той дойде бързо със сърпа в ръка и го ожъна. Който има уши, нека чуе!“
а) версия:
Мария Магдалена или Марихам е ученичка и придружителка на Исус така както другите са негови ученици и придружители.
Самото съзнание си представя полето като футболно поле или плодородна нива, но то не може да определя кой е собственика му, защото то остава съзнание, без знание, че има една представа за поле със собственически права. В него съзнанието може да си играе и да се забавлява, но то не е елементите на играта.
Съзнанието не принадлежи на героите на полето, нито пък те принадлежат на съзнанието. Делението е само привидно! Неправещи разлика за собственост на съзнание, учениците на Исус са се настанили в полето. Но собствениците по правни условия ги виждат като крадци. Те си го искат обратно: “То е наше. Това е голата истина.“
Кой е крадецът? Невинните деца или тези, които се виждат като собственици на съзнание? Като има представа за един аз, има веднага собственост. Всичко става мое - поле, съзнание, свят, небе, господ, вселена. Събличам се гол, за да докажа, че е мое. Това е моята клетва от началото на времената.
Това е традиционалното разбиране - човекът има съзнание. То е негова собственост. Не се поставя под въпрос това предаване на сляпата вяра от поколение на поколение. Много е трудно за разума да се съгласи, че е съзнание через формата човек. Човекът държи сляпо на тесния концепт: човекът ИМА разум, ИМА съзнание, което може да се управлява и командува от самия човек.
Единственото, което владее над себе си без да владее, е самото Съзнание. То е Абсолютният Собственик и Творец на всяка представа за игра и развлечение.
Всяка аз представа на самото съзнание е крадец. Крадецът иска дори да завладее това, каквото овъзмощава представата за ‘аз‘. За това остани нащрек срещу ‘аз света‘. Иначе има осъществяване на война.
Представата съзнание, разбирайки се извън това, каквото е Съзнанието, иска да владее това, каквото е Съзнанието. По природа представата съзнание не е различно от това, каквото е Съзнание. Съзнанието иска да владее Съзнанието. Възможно ли е?
Разумен косач разпозна, че разбраното е зряло и го ожъна. Смъртта остана пак гладна.
б) версия:
Това, каквото е, не може нито да се краде нито да се връща от крадец. Самото То не може нито да си се краде от привидната си представа за кражба, нито да си се връща от нея. В това, каквото е Безкрайността няма нито навън нито на вътре движение от крадци на Безкрайността.
Това, каквото е Безкрайността трябва привидно да стане една съмност, която има къща и страх, че тя може да бъде окрадена. Играта във време се развива, но този който играе, не е в нея. Трябва да предполагам, че ще бъда ограбен. Трябва да бдя преди евентуалните крадци, които биха дошли да ми извлечат имането от къщата. Трябва да се въоръжа с голяма сила против света, за да устоя заблудата ми, че съм роден, за да умра. Каквото си представя, може да се осъществи сънеподобно, но то не ме засяга, понеже не съм в съня и не съм собственик на съня. Аз съм това, каквото е Съня.
Дори един разумен човек няма да разпознае, че което е като осъществяване не може да е това, каквото си представя да се осъществява. Това, каквото е абсолютната Действителност не се разпознава самата тя, та камо ли да разбере един разумен, но в действителност нероден в абсолютността човек какво е това, каквото не се разбира или разбира.
Това, каквото е Зърното, е винаги това, каквото е Зърното, но няма кой да го ожъне, защото то никога не е сято и въпреки това е това, каквото е Зърното. Представата за сеене и жънене не го засяга, не го мени, не го губи...
А този, който е разбрал казаното, го е ожънал и смъртта не го коси.
в) версия:
Съзнание съм.
От това азът не мре.
Заблуда мре да съм аз. ©
