... Го питаха и Му казаха: “Искаш ли да постим? Как трябва да се молим? Трябва ли да даваме милостиня? Каква диета да съблюдаваме?“ Исус каза: “Не лъжете, и не правете това, което мразите; защото всичко е ясно пред Небесата; защото няма нещо скрито, и няма нещо покрито, което да не се разкрие.“
а) версия:
Учениците са несигурни. Не знаят дали да постят от света, оттегляйки се в духа. Да или не? Какво е за предпочитане? Далеч от света? С молитви близко до господ? С милостиня-надежда за милост? Да се избегва плътта? Мислят, че е по-добре, но дали учителят е съгласен? Ако той иска, биха го сторили.
Каквото е Знанието не може усетно да иска или да не иска. Първо трябва усетно да мога да зная или да не зная, за да зная условно какво означава знание или незнание, искане или неискане. С представата за това, каквото е знание. Самото Знание не може да се манипулира нито от самото себе си нито пък от индивидуалния знаещ или незнаещ.
Последният също не може да изменя нито представата ‘знаещ, знаене, знатото‘ нито пък да се опитва на самото Знание. Остава каквото е, защото не е различно - Знание, извор за усетно знание и незнание, на разположение във всеки момент. Иначе не би било каквото е. Непрекъснато Знание е. И като лъжите за промяна никога не са се явявали, изчезват безследно. Нищо не се мени на Знанието като такова!
Това каквото е Бащата си представя да е ученик с учител в едно школа, където с учене би могло да се постигне приближаването на представата за деление към това, каквото си се представя де е разделено от него самото. Представният ученик иска да знае от представния учител как да се моли на това, каквото е Бащата. Бащата иска да се моли в представата си като ученик на самия себе си - Бащата. Бащата е Бащата. Баща-Баща. Не е различно. Не се случва в същност нищо!
Като се дава милостиня на други, които са по-назад, даващите не са напреднали. Те не са с по-добри места от ненапредналите в опашката на чакащите за окончателната гилотина за свобода при Бащата. Каквото е, не се различава от самосебе си, защото няма друго за сравняване или за различаване. Гилотината никога не пада. За кого? Кой да ú отреже въжето? По каква причина? В представата - всичко лъжа.
Едно здраво и свято държание на живото спрямо Живото, за да постигне живото Живото по-бързо? Да се държи смело главата над огнената сауна на ада? Като че ли Живото в представата си за самото себе си не вярва, че би могло да е живо, ако не би спазвало условия и правила за живот. Би трябвало да се държи на страна от лошите гозби на съществуването, за да остане живо? Иначе няма за живото виждане на Живото? Правилата лъжат. Не могат да скрият каквото е само и само и само Живото. Няма печащи се на адската жар, понеже никога никой не е сядал по нея. Да. Главата боли от представата за болка, а не от самата болка. Има ли я без мен?
Категорично! Самолъжа е. Всяка представа за това, каквото е Живото, е лъжа. Самото ‘представено нещо‘не може да си представи това, каквото си представя да е като ‘представено нещо‘. Това, каквото привидно си представя, не знае нищо от това, което си представя да е живо. Защо? В Безкрайността няма представа за Безкрайността.
И ако представеното се за живо, отделено от това, каквото е Живото, иска да прави нещо добро, то може да е само зло дори да мириши на добро, защото не идва от това каквото е Живото. Каквото не е Живот, не е. Ясно е в Небесата без да е нужно да е ясно.
Както лъжата така и нелъжата идват от същите небеса - Истината. Истината е, за да се чувствува една лъжа или една нелъжа. Истината може усетно да се покрие като лъжа или като нелъжа. Но нито лъжа нито нелъжа може да се разкрие, защото едната и другата по естество са Истината, която не се разкрива. Тя не се влияе от ‘с време‘ или от ‘без време‘. Тя винаги е на яве, макар че тя не знае дали е на яве или не. Няма проблем макар че усетният аз крещи: “Има! За мене има. Аз и само аз съм прав дори и да кривя.“
б) версия:
Това, каквото е Съмността, си се представя като предмет-съмност в действие, чийто резултат е пак предмет. Усетната представа за съмност има нужда да се уравновесява, да прави мили очи пред господ с постене, с даване на милостиня, със съблюдаване на диета, което не води до това, каквото е самата Съмност, защото самата Съмност си се предсавя като усетна съмност. Всичко е абсолютно ясно пред това, каквото не може да се самозалъгва с усетни изпитания.
Прави се, каквото не се прави. Не се прави, каквото се прави. Но правене и неправене не са това, каквото е ‘нито правене нито неправене‘. То не е нито в усета за правене нито в усета за неправене. Лъжата има къси крака. Това, каквото е Истината не се скъсява или удължави с лъжи.
в) версия:
Късо леглото?
Отсечи краката. Виж!
Удобна лъжа.©
г) версия:
Пости? Дай милост?
Не лъжи с молитви!
Ясно не кали.©
