“Знаем, че ще заминеш от нас. Кой ще бъде нашият водач?“ Исус им каза: “Където и да сте, ще отидете при Яков Справедливия, зарази когото небето и земята се създадоха.“
а) версия:
Това, каквото е, не заминава. Христос остава! Като се изпитвам усетно разделен(а) от това, каквото е Христос, не усещам повече енергията христова и мога да говоря само за заминаването на нещо. Това, каквото е Христос не се различава от това, каквото е Христос. Христос-Христос.
Трябва един, който да има усет и оттам има усетни разликите. В представата това е възможно. Всичко възможно, НЕ остава като възможно.
След Исус няма повече ‘преди‘ и ‘след това‘. Остава каквото е. ‘преди‘ е още тук и ‘след това‘ е вече. След Исус питащите не се виждат повече негови ученици, но им трябва водач. Трябва им един, по-голям от тях. Учениците не се считат за вождове. Не разпознават, че те са самият Вожд, но той няма кого да води.
От където и да идват, ще отиват при Яков Справедливия. Където и да са, ще са при Яков Справедливия. Справедливост е, която ще ги води. Само тя е единственото голямо нещо, което е над ‘горе право‘, което е под ‘долу криво‘, ‘горе светло‘, ‘долу тъмно‘.
Понеже е Справедливост, може да има опит за право и криво, за светло и тъмно, за живо и неживо. Справедливостта не се прекъсва. Опитът ú да знае какво е това справедливост също не се прекъсва. Справедливостта се осъществява непрекъснато като справедливост, чиято природа не е различна от това, каквото е Справедливостта. Справедливост-Справедливсот. За да би имала край, би трябвало ТЯ да има начало. Случая ли е?
Естеството на представата ‘Яков Справедливия‘ е това, каквото е естеството на Яков Справедливият. Това, каквото е Водачът се води сам в представата си като водач за водене! И само той може да води търсещите. Те са по същество самия той - Яков Справедливият. (И това е една представа!!!)
Каквото е, не се разводнява с нещо друго. Каквото е не познава малко под голямото, голямо над малкото. То е. Там където няма оправящи, няма какво да се оправя.
б) версия:
Където и да съм, не мога да се напусна, защото не мога да не съм! Дали това, каквото съм, се нарича безпомощно Якоб Справедливия или Христос или Буда или Съмност или Щастие, това, каквото е, никога не оставя това, което е. Без него, не може да е образ-представа за това, каквото не се показва, но не може да не е.
Понеже е, има небе и земя макар че това, каквото е, не познава нито себе си нито небе и земя; макар че това, което е небе и земя не познава нито себе си нито това, каквото е. Абсолютността не е събирана, за да се дели на усетност и неусетност.
в) версия:
Плът напуска света.
Светлина гасне... Голяма тъга.
Погина. С нея и тя.
Душа търси ново тяло.
Преражда се съзнание.
О, боже! Пак сред нас!
Светлина в нова плът. ©
