“Опознавайте това, което е пред очите ви, и това, което е скрито от вас, ще ви се открие; защото няма нещо скрито, което да не излезе на яве.“
а) версия:
Това, каквото се опознава через сетивата, е представата за мене самия - Живото - винаги присъствено и неулавящо се със сетивата, за да има присъствие или неприсъствие на представата за живо. Живото не се изявява във време и пространство, но е на яве без прекъсване. Не го търси във видяното! Видяното е време.
То ‘гледа‘ без да се види от самото себе си нито пък се вижда от представата видяно.
Това е тайната, по която аз-съзнанието твори цялата Вселена и пее по нея безкрайни любовни балади.
Това, каквото е пред сетивата, не може да се разпознае то самото и не може да се разпознае от разпознатото. В действителност няма разпознаване, понеже не е различно каквото е.
Това, каквото е пред сетивата разпознава привидно разпознатото, състоящо се от разпознаващ, разпознаване и разпознато. И трите аз-състояния на съзнанието не са действително различни по природа от това, каквото се разпознава като аз-съзнание. Това, каквото разпознава е скрито на разпознатото (разпознаващ, разпознаване и разпознато), но то е единственото действително присъствуващо без присъственост, за да може да има привидно пред очите на разпознаващия нещо разпознато, което е представата от и на това, каквото привидно се разпознава в троицата на аз-съзнание.
Но и разпознатото е скрито на това, каквото разпознава. Безвременост е. Не е различно. Каквото е, е на веднъж. Само като вниманието ‘се концентрира‘ в една точка, се усеща нещо.
Няма нищо за криене или за излизане на яве.
Няма обходимост да се обхожда съм-съзнанието със съм или ‘несъм‘, за да е това, каквото е.
б) верисия:
Това, което е пред очите ми, е гледаното от гледащия. Понеже ми се явявам като гледаното сетивно аз, пред което има нещо разделено за гледане, виждам гледаното пред очите ми. По природа цялото това явление - гледаното, състоящо се от гледащ, гледане и за гледане е това, каквото е гледащият. По природа гледаното е това, каквото е гледащият.
С това нито гледаното нито гледащият се откриват, защото абсолютното не е скрито нито за себе си нито за някой. На яве излиза, че нито се прикрива някой или нещо нито се открива някой или нещо в това, каквото е Безграничността.
в) версия:
Пред очите ми:
Аз в света. Бог не е!
Бог Е, за да е. ©
г) версия:
Ден и нощ е Бог.
Шести усет лъже също.
Ни Бог Ни Дявол.©
