“Ако вашите водачи ви кажат: “Вижте Царствота е в небето“, тогава птиците в небето ще ви предхождат. Ако ви кажат: “То е в морето“, тогава рибите ще ви предхождат. По-право, Царството е вътре във вас и извън вас. Когато познаете себе си, ще бъдете познати, и ще разберете, че вие сте деца на живия Баща. Но ако не познавате себе си, тогава ще живеете в бедност, и вие ще сте бедността.“
а) версия:
Има водачи, които обещават да въздигнат последователите си в небесата, далеч от падналите на земята. Ангелите ще ги съпровождат във височините на представите за блаженост.
Други пък обещават на школниците да им разкрият дълбочините на всемира, там където само рибите знаят пътя под водата.
Търсеното царство не е нито във високото на духа нито в дълбокото на света. То не се локализира нито вътре нито вън. За него няма място. То не се обхожда. Царството-копнеж не се мери с време или без време. Царството-блян не се ражда в пространство и време, за да мре.
То е това, каквото се прави в представата си познато на самото себе си като “аз съм нещо“. Привидно разпознава, че е самото живо, което като привидно разпознато “аз съм нещо“ нарича аз-Баща, аз-Дух и аз-Син.
Тези, които не се разпознават като това, каквото е Живота, остават бедни, вярвайки в края на съществуването си. И въпреки адското им страдание и те са това, каквото е, защото няма друго нещо извън това, каквото е Живот. Въпреки разликите за бедни и богати в дух, няма разлика.
б) версия:
Царството, представящо си да е царство е нито в небето при господ нито в дълбочините на водите и огньовете на дявола. Това, каквото е Царството не е в представата Царство.То няма нито вътре нито вън, няма пространство в него за нас и за вас.
Представа е, че това, каквото е Царството си представя, да е като царство. Това, каквото е Царството не може усетно нито себе си да разпознае нито пък усетно да се разпознае като царство.
Усетната представа за царство не може да разпознае това, каквото привидно разпознава - Царството или Бащата.
Без сетивно усещане няма разпознаване на нещо привидно. Със сетива привидно усещаното не може да е това, каквото разпознава. Това привидно усещано не може да разпознае това, каквото разпознава, Царството или Бащата.
По природа това, каквото усеща и това, което е усещаното не са различни. Неразличността не се усеща сетивно макар че има привидно усетно усещане на това, което е представата за царство, за баща, за усещаното.
Не мога да познавам това, каквото съм - Господ. Себе си като представа господ също не мога да познавам. Зная, че не съм представата господ. Това съм, каквото си представя да е господ.
С това знание, не ставам това, каквото съм вече и непрекъснато - Господ или Живото или Истината или Свободата ... Абсолютното не познава собственик и собственост на самото себе си.
в) версия:
Живото става
като живо. Не става!
Господ остава. ©
