“Тези, които търсят, не трябва да спират, докато не намерят. Когато намерят, те ще са объркани. Когато бъдат объркани, те ще се удивят, и ще властват над всичко.“
а) версия:
Искащите да разберат думи, на пръв поглед неразбираеми, ще бъдат богато възнаградени за намерения смисъл в тях. Говорят за това, каквото са по същество хората - никога неспиращият живот. Човекът открива че нероден, той не мре. Съзнание е, облечено като човек.
Свикнали на края на пътя им да ги очаква с усмивка смъртта, търсещите ще се уплашат не от нея, а от това, че никой не чака да ги прибира. Това бърка душата, гладна за утеха.
Обърканите са удивени. Пердето на тайната не се открехва, но знаят сега, че за живота няма смърт. Съзнанието са. То властвува над всичко каквото е представата за съзнание - човек и Вселена.
б) версия:
Тези, които търсят, ще намерят, че не могат да намерят това, каквото си представя да е чувствителна съмност. Това, каквото е Съмността сетивно не чувствува нито себе си нито усета за съмност. Това, което се усеща като съмност, сетивно никога няма да почувствува това, каквото привидно си представя да е сетивна съмност.
Като се намери, че няма мостове между това, каквото е Безграничността, разумът е объркан. Той разбира, че никога няма да успее да разбере това, каквото е разумът. Няма връзка от мен до мен. Със усет за съмност или за несъмност е това, каквото е съмността по естество.
Властвуването е, че няма над какво да се властвува - нито над привидното всичко нито над това, каквото е всичко. Те не са различни, за да има някой, който да поеме юздите на това, каквото няма нито юзди нито каруцар.
в) версия:
Търсач загива.
Търсене продължава.
Властност е, без власт. ©
