“Сравнете ме с някого и кажете Ми, на кого приличам.“ Симон Петър Му рече: “Ти си като праведен Ангел.“ Матей Му рече: “ Ти си като мъдър философ.“ Тома Му рече: “Учителю, устата ми е изцяло неспособна да каже на кого приличаш.“ Исус каза: “Аз не съм твой учител. Защото ти пи, ти се опияни от пенливия извор, който аз пуснах да потече.“ И Той го взе и се оттеглиха, и му каза три неща. Когато Тома, се върна при другарите си, те го питаха: “Какво ти каза Исус?“ Тома им отговори: “Ако ви кажа едно от нещата, които Той ми каза, ще вдигнете камъни и ще ги хвърлите по мен; огън ще излезе от тези камъни и ще ви изгори.“
а) версия:
За Симон Петър има неправедни ангели. Но Исус е праведен ангел в неговите очи. Той разбира Исус като един праведен служител на духовния свят. Исус е праводеяният. Сочи праведния път на вярата. Симон Петър вярва в праведността и един ден ще бъде посмъртно обявен в римската църква за първия папа!
Симон Петър три пъти се отказа от Исус. Симон Петър беше във вярата си поклатим. Може би за това Исус му даде ключовете на бъдещата църква. Поклатимият се бори да спечели вярата. Някой трябва да го носи. И кой друг, ако не вярата в нещо, ако не вярата в бога, МОЯТ спасител? И вярата трябва да се крепи, за да крепи.
Матей чувствува Исус като един от тази земя. Исус е не само философ, а и мъдрец. Познава истините на света. Говори на немъдрите хора мъдро. Спорува с мъдрите. Той е един от тези, с малкото много знание за света и човека в него. Исус знае какво е право, какво е криво. И Матей пропуска да чуе какво самият Исус казва: Вярата в мъртвото не е Живото.
Майсторът говори в сравнения, за да намекне неделимостта на всичко каквото е, но делението остава за единя и за другия закон. Деление е! Каквото усещам е истина. Ето мен тук, а там Исус. Различни сме!
Тома е на реда да каже своята версия на сравнение: “Учителю, устата ми е изцяло неспособна да каже на кого приличаш.“ Великолепно е казано!!! Лепне точно на това, каквото Е. Думи не могат да го нито славят нито петнят!
Истината не излиза от устата. Тя опива така, че няма повече език, който би могъл да нарече това, каквото е Истина. Пияният е това, каквото е пенливият извор на истината. Няма повече какво да се учи! Учителят отпада, защото ученик няма. Без ученик, няма учител. Учител и ученик по същество не се различни. Блабли блабла и остава каквото остава - това, каквото не може да се изхвърли самó, защото е.
Само на Тома Исус е казал с три думи есенцията на това, за което той говори пред всички в сравнения. Тома не е уплашен, нито изненадан, нито объркан от трите му казани думи. И как да се стресне? Как да изпадне в напрежение от самия себе си? Исус не му е казал нищо, каквото не би могло да не се знае абсолютно. Как може това, каквото е, да му е чуждо това, каквото е? Тома не може да се плаши от това, каквото е той по същество. Тома е Тома макар че Тома никога няма да узнае какво е това, каквото е Тома.
Тома знае, че не е нито това, което е дявола нито това, което е господ. Тома знае, че без различаване на господ и дявол няма раждане на дявол и господ. Смъртта остава в приказките да плаши непослушните деца. Напита уста не говори. Дълбоко заспал не се изрича ‘аз‘.
Само една дума би разбунтувало останалите до война с камъни. Вярващите не биха се оставили да им се отнеме спасителната сламка вяра в господа. Без нея не би имало и омраза към дявола. Камъни, жарки от дяволски огън. Горят дявола аз и с него и господ, с тях и вярващите. Дори Справедливият не би имал повече място между небето и земята. В Абсолютността намират ли се камъни да летят? Хвърляни от кого за кого? По някога ми се иска, но не съм питан, защото съм несъществуващ като тяло извън това, каквото е Тялото.
б) версия:
Дори като камък съзнанието би се възбунтувало, ако съзнанието като другарите на опиянения Тома не би било съгласно с казаното от Исус.
Това, каквото си представя да е като дявол или като господ е самия Господ в привидни усетни роли, но той не е в тях. Това, каквото е Господ е нито господ нито дявол. В това, каквото е Господ няма място за повече като господ и за по-малко като дявол, но усетното преживяване за небе и ад си остават. Иначе не би било нито господ нито дявол.
Всеки опит за намеса на аз-представата за това, каквото е Господ, остава без последствия за това, каквото е Господ. Тя не може да се намесва, защото това, каквото е представата, е така абсолютна както това, каквото е по самосебе си. Пак представи-лъжи, че личният аз може да напада и се при-борва с това, каквото е азът по природа. Уви! Пак глуха улица. Съзнание, включи както винаги заден вход.
в) версия:
Син и като Шакти в танц,
Шива, винаги пиян -
Е нито Шакти нито Шина.
