“Хвърлих огън над света, и вижте, аз го пазя, докато пламти.“
а) версия:
Водата влече смет. Задръства сама пътя си с мъртво. Чисти за нейна сметка. Оставя по пътя си довлечен със себе си смрат. Чисти мръсто.
Огънят не е като водата. Огън гори дори и смъртта на смратта. Чисти чисто. Гори всичко без следа. Гори историята на звезди и планети. Гори Вселената. Гори представите на представите на представите за смъртен живот.
Живото гори, което не е живо, което не може да е. Остава само това, каквото не може да не е.
Исус не е обичащия света. Исус е това, каквото е Любовта.Той гори заблудите по света. Той държи огъня жив, за да станат мъртвите живи. Това е любов! Пламти само каквото е Любовта. Тя не обича не мрази, но във време и пространство има една представа за любов, която мисли да люби и да мрази. И тя се причиства в огъня на любовта. Исус е Любовта. Само Любов е.
б) версия:
Това, каквото е, като си представя да е една усетна аз-съмност, е вече като въпрос във въздуха: Действително ли е, каквото се взима усетно за действително? Започва ли с представата това, каквото е Действителността, представяща си да е родена като представа? Може ли каквото мре, да е Живото? Като се усеща разделено? Разделени ли са наблюдателя, наблюдаването и наблюдаваното? Не е ли това, каквото е природата им, това, каквото е Действителността? Свършва ли, за да започва тя?
Това е огън, който гори мислите по започване и свършване. Гори представата, че тя може да си представя. Гори азът, който не си е отишъл, за да дойде. Гори смъртта, която не почва с раждане. Гори разликите където няма разлика в разликите. Гори идеята, че може да съм извън света и че мога да го хвана като голяма риба за моя малък градински басейн.
И този огън не загасва, макар че нищо не впламинява, нищо не изгаря. Представата съзнание гори да знае, какво е това Съзнание. Пламти!
в) версия:
Факла се пали, гаси.
“Пламти огън в света“.
Жар не става той. ©
