“Кажи ни, на какво прилича Царството на Небесата.“ Той им каза: “Като зрънце от горчица е, най-малкото от всички семена. Но, когато попадне на обработена почва, то става голямо растение и става подслон за птиците в небето.“
а) версия:
Царството на небесата не е различно от Царството на земята. По природа те дори не са едно. Абсолютно е, каквото не е различно. Безграничност е. Не се дели каквото не е събирано. И въпреки това, всичко каквото аз си пожелая или неискам, е непрекъснато на разположение, за да може да се бленува за нещо малко като диамантена прашинка или за нещо голямо като една обиколка на Вселената.
И понеже Непрекъснатото е дори по-малко от най-малкото и по-голямо от най-голямото, което може да си представи съзнанието, са възможни немислени неща, никога и пак никога фантазирани от съзнанието.
И като всичко фантастично, всяка представена форма е празна, понеже тя не може да измени това, каквото си фантазира. Действителността остава непрекъснато Действителност, независима от празни представи в бегло време и простраство.
Като има един с разум, вижда голямо дърво, пълно с живот и птици - обитатели на небето.
б) версия:
Това, каквото е, е по-малко от най-малкото, което може да изникне като представа на това, каквото е. Но това, каквото е, е и по-голямо от представата на това, каквото си представя най-голямото.
Абсолютността не може да се притегля по релативни мерки, но тя е това, каквото е нужно, за да има и да няма с нужда и без нужда. Тя никога не е в необходимостта на релативността, защото и релативността по природа е абсолютност.
