“Когато видите някого, който не е роден от жена, паднете по лице и го боготворете. Това е вашият Баща.“
а) версия:
Със сетивата не може да се усети това, неродено от жена. Нероденото в света на сетивата не се показва, но е винаги единственото присъствуващо, без да се меси в представата си за света. Това, каквото Е, не е родено от жена. Това, което е по природа, не е родено от жена.
За да се боготвори това, каквото е, наречено Баща, трябва представа за един, който би могъл да е в Абсолютното и да му се кланя. Би трябвало да има един, който да твори в Абсолютното един бог, за да бого-твори Абсолютното. Това е кръга на квадрата или квадрата на кръга. Представата може би да е подобна на това, каквото е Действителността, но не е Действителността. Действителност нито се саморажда нито се ражда.
Христовото е сред нас, но не се усеща сетивно. Няма връзка между това, каквото си представя и това, което То си представя, защото не е различно. Това ‘Христовото‘ и това ‘сред нас‘ по природа не са различни. Каквото не е различно, как да се боготвори?
Абсолютното, Господ привидно си представя да е човек. Човекът е представата на Господ за него самия. Представата му човек се моли на Бог, който си представя да е човек. Господ се моли на Господ. Има ли някой да се моли на някой? Има ли причина да се твори един господ-фетиш? Господ е Господ, абсолютно. Като така и това понятие отпада. Остава мълчание.
Нероден от жена е нито с начало нито с край. По природа всеки, който се разбира като роден аз е това, каквото е - нито родено, нито живо, нито за умиране. По същество абсолютното - това, каквото е Бащата не може да се боготвори то самото нито пък може да се твори като бог от това, каквото си представя да е като баща. Това, което е като бащата не усеща това, каквото е Бащата, за да пада пред него по очи.
б) версия:
За да вярвам на казаното, трябва да се виждам като някой, който вижда света извън себе си. Това е един аз, вярващ на началото и на края си - нещо възможно в представата за действителност.
Представата за действителност по природа не е различна от това, каквото е самата Действителност. Абсолютното не може да се дели нито самото то нито от някой, дошъл извън Абсолютността, за да говори за виждане и за нещо виждано от него, отнасящо се до Абсолютността.
Абсолютността не различава нито неродени от жена, нито пък себе си като Абсолютност или пък като Баща. Това, каквото е Бащата не би могъл да се кланя на самия себе си. Той не се притежава. А този, който би боготворил това, каквото е Бащата, не го притежава. Представата боготворител не е роден, за да познава Бащата, който самият той не знае дали е или не е. Това, каквото е Бащата не ражда извън себе си представи за него самия, нито пък родени извън него влизат в него.
Няма и причини за богоклонение, за боговяра, за творене на бог, защото е само това, каквото е Господ, но той не е господ.
в) версия:
Роден съм. Жив съм.
Изпитание тежко.
Смърт не гаси СЪМ. ©
