“Блажен е лъвът, който става човек, когато бъде изяден от човек; и проклет е човекът, когото ще изяде лъвът, и лъвът отново ще стане човек.“
а) версия:
Животът-Лъв си се представя човек и човекът ‘разбира‘, че е Живот-Лъв, а не човек. Смъртта не го докосва повече в пространството с време. Това е блаженство. Това е събуждане. Това е просветление. Няма повече един за описване на нещо, каквото е все още и вече тук.
Но човекът, като ‘разбере‘, че е Живот-Лъв и остава човек е за плач. Страданието му продължава. Това иска всяко его: “Отворете да влезна в това, каквото е Рая, но моля да останя аз. Рая и ада не ми стигнаха. Сега искам да стана истинския Рай. Но поставям едно единствено условие. Моето аз ще запазя. Сигурно и безусловно. Него не зарязвам поради благовенството. И разбира се водя с мене си това така сладко ‘аз и ти‘.“
Не върви с условности в Безусловността. Раят няма жители и съжители. Не приема квартиранти и подквартиранти. Кой познава Рая, че иска да влиза в него? Познава ли се Рая, че да става сиропиталище за ...? Това, каквото е, има ли значение окошарено с думата ‘рай‘?
Моля без страх! Каквото не е различно, не познава различно. Така че представите си оставят умрели думи. Само това, каквото си представя - е. И ти си то. С никоя представа за тебе самия няма да се разпознаеш, но не можеш да не си. Нямаш избор!
б) версия:
Това, каквото е Лъвът става привидно като усетен човек, но с това Лъвът не разпознава какво е той. Съзнанието като усетен човек не изяжда съзнанието, но е абсолютно съзнание, че не е това, за което си се представя. Съзнанието знае абсолютно като човек, че е това, каквото си се представя като съзнание, но не и релативно. Всичко е представа.!
Ако представата ‘като лъв‘ се мисли за това, каквото е Лъва и че това мислено ‘аз съм Лъва‘ пак може да се преобрази в ‘като лъв‘ не е това, каквото иска да каже не само този текст.
Представата ‘като лъв‘ никога не може да е това, каквото е Лъвът - Безситостта. Не мога да погледна в това, каквото е Лъвът и по желание пак да стана на ‘като лъв‘. Едното не влиза в другото и другото не излиза от едното. Няма второ без първо.
По природа това, каквото е Лъвът е винаги напълно осъществено ‘като лъв‘. Съществуването и Осъществяването на Съществуването не е различно. Без разлики няма разлика между едно и второ. И като няма второ без първо, кой е да каже какво е и какво не е?
в) версия:
Роден. Спирам. Мря.
Грях на мен. Лъжа се в грях.
Не питай. Мълчи. ©
